Basic Pascal Tutorial/Chapter 5/Pointers/bg: what changed
Revision 0 to 1. Removed lines have a minus sign; added lines have a plus sign.
Title: Basic Pascal Tutorial/Chapter 5/Pointers/bg
| Old | New | Line | |
|---|---|---|---|
| 1 | + | ## 5F - Указатели | |
| 2 | + | ||
| 3 | + | *(author: Tao Yue, state: unchanged)* | |
| 4 | + | ||
| 5 | + | [[Pointer|Указателят]] е тип данни, който съдържа адрес в паметта. Указателят може да се разглежда като препратка към този адрес, докато променливата е просто друго име за този адрес. Ако променливата съдържа нечий телефонен номер, то тогава указателят е страницата и номерът на реда, където е изписан номера в телефонния указател. За да получите достъп до данните, съхранени на този адрес в паметта, трябва да 'последвате' стойността на указателя. | |
| 6 | + | ||
| 7 | + | ## Резервиране на памет | |
| 8 | + | ||
| 9 | + | За да декларирате указател, трябва да укажете към какво ще сочи той. Типът данни към който ще сочи се предхожда от стрелка (^). Например, ако декларирате указател към цяло число, ще трябва да използвате следния код: | |
| 10 | + | ||
| 11 | + | ``` pascal | |
| 12 | + | type | |
| 13 | + | PointerType = ^integer; | |
| 14 | + | ``` | |
| 15 | + | ||
| 16 | + | След това можете да декларирате променливи от типа *PointerType*. | |
| 17 | + | ||
| 18 | + | Преди да използвате указател, трябва да запазите място в паметта за променливата към която той ще сочи. Това се прави с: | |
| 19 | + | ||
| 20 | + | ``` pascal | |
| 21 | + | New(PointerVariable); | |
| 22 | + | ``` | |
| 23 | + | ||
| 24 | + | За да достъпите данните към които сочи указателя, трябва да добавите стрелка след името му. Например, ако *PointerVariable* е декларирана като *PointerType* (по-горе), можете да присвоите стойност на мястото в паметта, като използвате: | |
| 25 | + | ||
| 26 | + | ``` pascal | |
| 27 | + | PointerVariable^ := 5; | |
| 28 | + | ``` | |
| 29 | + | ||
| 30 | + | След като приключите с указателя, трябва да освободите пространството в паметта. В противен случай, всеки път, когато програмата се стартира, тя ще запазва все повече и повече памет, докато накрая компютърът ви няма повече такава. За да освободите заетата памет, трябва да използвате командата `Dispose`: | |
| 31 | + | ||
| 32 | + | ``` pascal | |
| 33 | + | Dispose(PointerVariable); | |
| 34 | + | ``` | |
| 35 | + | ||
| 36 | + | На един указател може да се присвои стойността на друг указател. Имайте предвид обаче, че тъй като се копира само **адресът**, а не стойността, след като промените данните, намиращи се в един указател, другият указател също сочи към променените данни. Освен това, ако освободите заетата памет за указател, копираният указател вече сочи към безсмислени данни. | |
| 37 | + | ||
| 38 | + | ## Пример за употреба: единично свързани списъци | |
| 39 | + | ||
| 40 | + | За какво е добре да се използват указателите? Не може ли просто в примерите по-горе да се използват целочислени променливи вместо указателите към тях? Очевидно горните примери са измислени само с демонстрационна цел. Истинската сила на указателите е, че когато се комбинират със записи, тогава е възможно да се създават динамични структури от данни. Когато има нужда да се помнят много данни от един тип в някакъв порядък, тогава може да се използва масив. Вашият масив обаче има предварително зададен размер. Ако той не е достатъчно голям, може да не успеете да поберете всички данни или обратно - ако имате огромен масив заемате много памет която не се използва. | |
| 41 | + | ||
| 42 | + | Динамичната структура на данни, от друга страна, заема само толкова памет, колкото е необходимо. Това, което трябва да направите, е да създадете тип данни, който сочи към запис. След това записът има този тип указател като едно от своите полета. напр. всички стекове и опашки могат да бъдат реализирани с помощта на следната структура от данни: | |
| 43 | + | ||
| 44 | + | ``` pascal | |
| 45 | + | type | |
| 46 | + | PointerType = ^RecordType; | |
| 47 | + | RecordType = record | |
| 48 | + | data : integer; | |
| 49 | + | next : PointerType; | |
| 50 | + | end; | |
| 51 | + | ``` | |
| 52 | + | ||
| 53 | + | Всеки запис сочи към следващия с полето си *next*. Последният запис във веригата има в полето *next* специалната стойност `nil`. | |
| 54 | + | ||
| 55 | + | --- | |
| 56 | + | *From the Free Pascal wiki, page "Basic Pascal Tutorial/Chapter 5/Pointers/bg", as it stood on 2023-01-03 after a change by Alpinistbg, out of the wiki's dump of 2024-05-26. Copyright stays with the author who wrote it, according to the old wiki's [[Licensing]] page. If you have concerns about this material, [message the admin](/wiki-contact).* |