Basic Pascal Tutorial/Chapter 5/1-dimensional arrays/bg: what changed
Revision 1 to 2. Removed lines have a minus sign; added lines have a plus sign.
| Old | New | Line | |
|---|---|---|---|
| 1 | - | ||
| 2 | - | ||
| 3 | - | ||
| 4 | 1 | ## 5C - Едноразмерни масиви | |
| 5 | 2 | ||
| 6 | - | ||
| 3 | + | *(author: Tao Yue, state: unchanged)* | |
| 7 | 4 | ||
| 8 | - | ||
| 5 | + | Да предположим, че искате да прочетете 5000 цели числа и да направите нещо с тях. Как бихте съхранявали числата? | |
| 9 | 6 | ||
| 10 | - | ||
| 11 | - | ||
| 12 | - | ||
| 13 | - | ||
| 7 | + | Може да използвате 5000 променливи, получавайки нещо като: | |
| 14 | 8 | ||
| 15 | - | ||
| 9 | + | `aa, ab, ac, ad, ... aaa, aab, ... aba, ...` | |
| 16 | 10 | ||
| 17 | - | ||
| 18 | - | ||
| 11 | + | Но това би станало досадно (след като декларирате тези променливи, трябва да прочетете стойности във всяка от тези променливи). | |
| 12 | + | ||
| 13 | + | Един масив съдържа няколко места за съхранение, всички от един и същи тип. Вие се отнасяте към всяко отделно място за съхранение с името на масива и с допълнителен индекс. Дефиницията на типа е: | |
| 14 | + | ||
| 15 | + | ``` pascal | |
| 19 | 16 | type | |
| 20 | - | ||
| 17 | + | typename = array [enumerated_type] of data_type; | |
| 21 | 18 | ``` | |
| 22 | 19 | ||
| 23 | - | ||
| 24 | - | ||
| 20 | + | Типът данни *data_type* може да е всякакъв, в това число и друг масив. За *enumerated_type* се записва изброим тип, може директно да се зададе в квадратните скоби или да се изпише името на вече дефиниран тип. С други думи: | |
| 21 | + | ||
| 22 | + | ``` pascal | |
| 25 | 23 | type | |
| 26 | - | ||
| 27 | - | ||
| 24 | + | enum_type = 1..50; | |
| 25 | + | arraytype = array [enum_type] of integer; | |
| 28 | 26 | ``` | |
| 29 | 27 | ||
| 30 | - | ||
| 31 | - | ||
| 28 | + | е същото като: | |
| 29 | + | ||
| 30 | + | ``` pascal | |
| 32 | 31 | type | |
| 33 | - | ||
| 32 | + | arraytype = array [1..50] of integer; | |
| 34 | 33 | ``` | |
| 35 | 34 | ||
| 36 | - | ||
| 37 | - | ||
| 35 | + | Бележка: Ето как низовете всъщност се управляват вътрешно - като масиви. Преди съвременните компилатори на Pascal да добавят собствена поддръжка за низове, програмиста е трябвало сам да се справя с това, като декларира: | |
| 36 | + | ||
| 37 | + | ``` pascal | |
| 38 | 38 | type | |
| 39 | - | ||
| 39 | + | String = packed array [0..255] of char; | |
| 40 | 40 | ``` | |
| 41 | 41 | ||
| 42 | - | ||
| 42 | + | след което да използва някакъв вид символ, за да укаже края на низа. В повечето случаи това е т.н. символ *null* (числото 0 или ord(0)). Служебната дума *packed* означава, че масива трябва да се уплътни по такъв начин, че да заема най-малко място в паметта. | |
| 43 | 43 | ||
| 44 | - | ||
| 44 | + | Масивите от символи често се наричат *буфери*. Грешки в обработката на тези буфери в езиците C и C++ могат да доведат до препълването им. Препълване се получава, когато се опитаме да поставим символен низ с дължина 200 в буфер с дължина само от 150 символа. Ако в паметта след буфера е разположена част от кода на програмата, тогава нападателят току-що е успял да инжектира произволен код във вашата система. По този начин работи известния червей Slammer, който вилня в Интернет в продължение на няколко дни. Опитайте го в Pascal и вижте какво ще се случи. | |
| 45 | 45 | ||
| 46 | - | ||
| 47 | - | ||
| 46 | + | Масивите са полезни когато искате да съхранявате големи количества данни и да ги използвате по-късно в програмата. Те работят изключително удачно с цикли *for* защото управляващата променлива на цикъла може да се използва и като индекс в масива. Ако предположим следните дефиниции: | |
| 47 | + | ||
| 48 | + | ``` pascal | |
| 48 | 49 | type | |
| 49 | - | ||
| 50 | - | ||
| 51 | - | ||
| 52 | - | ||
| 50 | + | arraytype = array[1..50] of integer; | |
| 51 | + | ||
| 52 | + | var | |
| 53 | + | myarray : arraytype; | |
| 53 | 54 | ``` | |
| 54 | 55 | ||
| 55 | - | ||
| 56 | - | ||
| 56 | + | тогава за да прочетете 50 числа може да използвате следния *for* цикъл: | |
| 57 | + | ||
| 58 | + | ``` pascal | |
| 57 | 59 | for count := 1 to 50 do | |
| 58 | - | ||
| 60 | + | read (myarray[count]); | |
| 59 | 61 | ``` | |
| 60 | 62 | ||
| 61 | - | ||
| 62 | - | ||
| 63 | + | Квадратните скоби `[ ]` ограждат индекса когато се обръщаме към определен елемент от масива. | |
| 64 | + | ||
| 65 | + | ``` pascal | |
| 63 | 66 | myarray[5] := 6; | |
| 64 | 67 | ``` | |
| 65 | 68 | ||
| 66 | - | ||
| 67 | - | ||
| 68 | - | ||
| 69 | 69 | --- | |
| 70 | - | ||
| 70 | + | *From the Free Pascal wiki, page "Basic Pascal Tutorial/Chapter 5/1-dimensional arrays/bg", as it stood on 2023-01-03 after a change by Alpinistbg, out of the wiki's dump of 2024-05-26. Copyright stays with the author who wrote it, according to the old wiki's [[Licensing]] page. If you have concerns about this material, [message the admin](/wiki-contact).* |